Като бях малка, моята баба често ме питаше когато трябва да разрежем диня, искаше от мене да позная дали е червена или е жълта. И естествено, аз жълта диня не бях виждала и винаги казвах че е червена. Tя ми разказваше че на времето когато тя е била малка, наистина е имало жълти дини и червени дини. И на времето, наистина децата са играли на този вид игра да познаят каква ще е динята.
When I was young, my grandmother often asked me when it was time to cut a watermelon to guess whether it was red or yellow. Of course, I had never seen a yellow watermelon and would always guess that it was red. She would tell me that when she was a child, there really were both yellow and red watermelons, and children really did play this type of game.
Няма семена в дините тука. Тука защото са инженерни. Като отишъл в България и го питали, „Харесва ли ти в България“? Tой казал, „Много ми харесва, обаче рибата е с кости а динята с семки.“
There aren’t any seeds in the watermelons here because they are modified. When he went to Bulgaria and they asked him, “Do you like it in Bulgaria?” He said, “I really like it, but the fish has bones and the watermelon has seeds.”
Едно от приказките която моята баба ми е разказвала беше за едни добри съседи – един дядо който жевял в колипка от динени кори и една баба която жевяла в колипка от сол. По принцип много си помагали като добри съседи. Обаче един път, дядото си направил салатка от доматки. Нямал откъде да си вземи и си казал, “Дай да видия дали моята баба ще ми даде малко солчица.” Oтишъл, потропол, и казал, „Бе бабо може ли малко солчица да ми дадеш.“ Тя казала, „Солчица не мога аз да ти дам от моята къщичка, че какво ще остани за мен“? Той се прибрал, хапнал си салатката без солчица. Минало пак време. Направил си боб. Пак нямал солчица. Отишъл пак при нея. „Бабо моля ти се, аман за аман, дай ми малко солчица.“ Бабата казала, “слушай какво, не мога да ти дам солчица защото ще остана без къща. Яш както да е.” Отишъл си, пак си изял бобчето без солчица. Обаче вечерта задухал един силен вятър, започнали едни гръмотевици и светкавици и започнал един силен дъш и дядото казал, „Бреи, какъв силен дъж. Тая баба какво ще прави с тая къща.“ Погледнал на вънка, и какво да види, бабата стои на този дъш самичка мокра до кости. Къщичката била стопена от дъжда. И той казал, „Бабо ти солчица не ми дади, ама ала да се стоплиш и да те прибера при мене. Виш моята къщичка нищо и няма. Ела да се стоплиш при мене. Заповядай.“ Бабата отишла при него, и от тоя ден разбрала че винаги трябва да помага на приятели.
One of the stories that my grandmother would tell me was about two good neighbors – a grandpa who lived in a house made out of watermelon peels and a grandma who lived in a house made out of salt. They helped each other out like good neighbors usually do. One day, however, grandpa made a tomato salad. He didn’t know where to find salt, so he said to himself, “Let me see if grandma will give me a little salt.” He knocked and asked, “Grandma, can you give me a little salt?” She answered, “If I give you salt from my house, what will be left for me?” He returned and ate his salad without salt. Time passed. Then one day, grandpa made beans. Again, he didn’t have salt. He went to see grandma and asked, “Grandma, please, lend me a little salt.” The grandma said, “Listen, I cannot give you salt because I will be left without a house. Eat your beans as they are.” He returned home and again ate his beans without salt. In the evening, a strong wind blew. There was thunder, lightning, and rain. The grandpa said, “What strong rain. What will the grandma do with that house of hers?” He looked outside, and there he saw grandma standing alone, soaked to the bone. The house had melted from the rain. He said, “Grandma, you didn’t give me salt, but let me take you in. Nothing has happened to my house. Come for some warmth.” The grandma went inside, and from that day on, she knew that one should always help out friends.
Имаме такава приказка че някой те е пуснал или подхлъзнал по динени кори което узначава че така те излъгал че не си разбрал как те излъгал.
We have a saying that if someone lets you slip on watermelon peels that means that they have lied to you in such a way that you can’t figure it out.
Един от най често употребяваните изрази в българския е когато някой се самотовари с много работа, с различни видове работа/проекти. Обикновено не бих казала че се проваля обаче някой от проектите изостават защото две дини под една мишница не могат да се носят. Тоест, работата му е прекалено много за да може да свърши всичко наведнъж. Ти носила ли си две дини под една мишница физически? Не никога не съм носила защото винаги съм била много слаба в ръцете. Две дини в една мрежа съм носила, но две дини под една мишница никога не съм носила.
One expression in Bulgarian is frequently used to describe the condition of overloading oneself with too much work. When projects begin to lag behind, we say “you cannot carry two watermelons under one armpit,” meaning one has too much work to be able to complete it all at once. Have you carried two watermelons under one armpit, physically? No, I have always been weak in the arms. I have carried two watermelons in one net, but not two watermelons under one armpit.
Карпуст е чуждица в българския. На руска диня е карпуст.
Карпуст is foreign to the Bulgarian language. Карпуст means watermelon in Russian.